Драги другарчета,
Тази книжка за кака ви Дени беше цяло събитие. Прочетох я доста по-бавно от останалите, но не защото е по-безинтересна, а защото е толкова завладяваща, че ми се налагаше да си взимам почивки, за да се осъзнае малко и да си дада все пак сметка, че не онзи, а този е реалния свят. Толкова ярки и силни персонажи, толкова много драма, толкова много от малките неща в живота... Каквото и да кажа ще е малко :)

Цялата история започва от предната книга, където организация от смъртни наречена Ордена отвлича кажи-речи почти всички главни движещи лица от поредицата (или поне тези, за които ще се разказва в тази и следващите две книги)- Кароу вещицата, приятелка на Марикета Дългоочакваната, заедно със сестрата на Сабин Кралицата на Илюзиите, Реджин Сияещата, валкирия, приятелка на Луси и, барабани - дррррр-бум, Лотаир Врага от Векове. Та, въпросния Орден незнайно по какви причини си е въобразил, че Възнесението (естествено събитие в света на безсмъртните под формата на война, което действа нещо като регулатор на числеността на безсмъртните)е не с целта с която е, ами за да превземе човечеството и да го заличи (горките, колко са в грешка не е истина). За това започват да излавят сума народ от всички кастове на Лора (така безсмъртните наричат техния свят)и да ги затварят, като ограничават силите им с едни нашийници и си правят с тях каквото си поискат - от ужасни мъчения с цел получаване на информация до дисекция докато пациентите са още живи, за да разберат как функционирет...

Главаната героиня - Кароу е в затворите на Ордена от седмици и очаква всеки момент да отиде на операционната маса, когато Деклан Чейс й възлага нова мисия - да примами Вемона (превърнат във вампир демон) Малком от паралелната вселена Забвение, изгнаническата вселена само от пустини, за да бъде той уловен от Ордена. Ако откаже, Деклан заплашва, да убие Рубин - седем годишна дъщеричка на първата й братовчедка, убита в опит да я спаси, за която сега Кароу е отговорна. Тя има само 6 дни да приключи мисията. Тъй като няма друг избор Кароу приема.

Когато Малком вижда Кароу за първи път той бързо я разпознава като своя, тъй като сърцето му забива отново и (време за изчервяване) получава ерекция (време да се изчервим отново), с която не знае какво да прави, отново след не помня вече колко стотин години. Типично по неандърталски той предлага на своята нова възлюбена главите на няколко гадини, които се опитват да я изядат още с първата й крачка в Забвение, завлича я за косите (образно казано) в пещерата си и...ами сещате се :D Има един малък косур цялата ситуация обаче - езиковата бариера (и не, не става въпрос, че златното ни момче не знае да се целува, а другата). Кароу е човешки говоряща (т.е. английски), докато "Тарзан" си плямпа единствено на демоничен и отказва да проговори друг. Е, не е като да си няма причини...Виждате ли, майката на Малком е била нещо като проститутка и го продала на 7 на един вампир, който не само го ползвал за подвижен хладилник за кръв, но и за...други работи. Когагто станал на 13 го изгонил от имението си, защото бил станал прекалено голям. След дълги години на живот на улиците и изхранване от кофите на богатите гадни вампири от Хордата, Малком става достатъчно голям да отиде и собственоръчно да види сметката на бившия му господар и на всеки следващ, който му се изпречи на пътя. Тогава го намира пълноправния владетел на Забвение (сега не се сещам за името), който му прибира от улицата, дава му смисъл да живее, а на края го прави и главнокомандващ на войските на Бунтовниците. Тогава вампирския регент ги хваща и двамата и ги превръща и двамата във Вемони, като уговорката е, че от килията в която са затворени ще излезе само този , който или пие кръв или убие. И ето как Малком посяга на най-добрия си приятел, защото той не издържа на жаждата и се опитва да пие от него. А споменах ли, че двамата биват предадени от друг демон, също във войската на законния наследник, само защото завижда на Малком? Даааа, life is a bitch... Евентиално Малком успява да излезе от затвора и убие и вампирския регент, но до тогава собствения му народ толкова се е наплашил от него, че го иска мъртав и препариран. За това той се вижда принуден да избяга и се затваря във водните мини на Забвение. Но на престола сяда гадния предател, който на първо място ги вкара в подземията на вампира, за това Малком се заклева, че няма да намери покой докато не го види мъртъв. Някъде там се появява и Кароу.

Тя е всичко, за което е мечтал, но не е смял да поиска , понеже не е бил уверен, че го заслужава. Те взаимно дават на другия това, от което има нужда, но помежду им винаги стои мисията на Кароу, за която той не знае, и която Кароу все по-малко иска да доведе до край, защото все повече започва да се влюбва в грубия на пръв поглед, но с много нежно сърце Вемон. Но тя няма друг избор, трябва да го заведе до портала, който води от Забваение точно след 6 дни и да го предаде в ръцете на безмилостния Орден да правят с него Господ знае какво...

За мен лично момента, когато Малком разбира, че е предаден е най-потресаващия от цялата книга. Толкова силно емоционално е описано всичко, че когато приключих усещах гърдите си претръпнали, а очите си наляти със сълзи...

След това става дори още по-тежко. След определени събития Кароу, Малком и Рубин успяват да избягат от затворите на Ордена, но докато изгладят взаимоотношенията си ги чака много дълъг, тежък, горчив труден път. Много неизказани думи, много горчивина...На моменти направо се чудиш дали някога ще превъзмогнат всичко...Но споко, книгата има happy ending:)

Прочетете я, по-добре изхарчено време едва ли някога ще имате:)